Коментар на водещия: Инкубаторът
Това е живот като в повтарящ се сън. Но по-кошмарното е, че това не е загадка за никого и всички го усещаме.
„ Значи, по този начин ни се коства от време на време черен светът. Хора, недейте тъгува – положителните писма са на път “, написа великият български стихотворец Валери ПетровКогато се събудим заран обаче – ставаме, мием очите си, пием кафето си, отиваме на работа, водим децата си да учат, мечтаем, имаме вяра, че днешният ден ще е по-добър от през вчерашния ден. И плащаме налозите си, с цел да я има страната.
А вечерта кошмарът идва още веднъж, с цел да ни подсети, че живеем в плен на безвремие и низки пристрастености, през които прекосяваме в полузаспало положение. На хартия – самостоятелни, а в действителността – тъкмо противоположното.
България 1 мин. ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Отбелязваме 116 години от независимостта на България 
Съдържание от партньори 3 мин. Обявиха финалистите в „ Мениджър на годината 2024 “ 
Светът 2 мин. Десетки убити и ранени при гърмеж във въглищна мина (СНИМКА) 
България 1 мин. Тежка злополука в София (СНИМКИ) 
Светът 1 мин. Само за няколко часа: Серия от трусове раздрусаха Халкидики 
България 2 мин. На 22 септември посрещаме астрономическата есен 
Тази събота и неделя 2 мин. Поглед към историята: Униформата, с която княз Фердинанд афишира Независимостта (ВИДЕО+СНИМКИ) 
България 1 мин. ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Отбелязваме 116 години от независимостта на България 
Съдържание от партньори 3 мин. Обявиха финалистите в „ Мениджър на годината 2024 “ 
Светът 2 мин. Десетки убити и ранени при гърмеж във въглищна мина (СНИМКА) 
България 1 мин. Тежка злополука в София (СНИМКИ) 
Светът 1 мин. Само за няколко часа: Серия от трусове раздрусаха Халкидики 
България 2 мин. На 22 септември посрещаме астрономическата есен 
Тази събота и неделя 2 мин. Поглед към историята: Униформата, с която княз Фердинанд афишира Независимостта (ВИДЕО+СНИМКИ) В своите „ Задочни репортажи “ българският отстъпник Георги Марков, погубен с отрова в Лондон през 1978 година, развива тезата за „ Пораженията на култа “.
„ Много пъти съм си мислел, че едно нещо би трябвало да се признае на източноевропейските режими. Фантастичната им дарба да насърчават, развиват и усъвършенстват неприятното у индивида. Едва ли в миналото човечеството е било очевидец на по-ефектна методология за освобождение на индивида от всевъзможни нравствени задръжки, възприятие за отговорност и превръщането му в непрекъснат развъдник на несгода “, написа Марков в един от своите разбори, прочетени по радио Би Би Си.
Новият закон не трансформира духа, а промененият дух може да напише нов законМного от нас биха споделили, че тези думи, писани преди повече от 50 години, се отнасят към едно друго време. Но те са свързани с една към момента жива линия в българската народопсихология, която е в основата измененията у нас да стават постепенно, мъчно, а на моменти даже незаконно.
„ Попаднали в мъртвото течение на култаджийската власт, хората получават свободата да не мислят, да не стачкуват, а да одобряват всичко като предопределена даденост “, продължава Марков.
Живеем във време на мощно разделяне, вменяване на страхове и игра с тяхРазсъждавайки по този метод – те стартират да оправдават личните си дейности и бездействия, мислейки, че следват „ мощните на деня “, без да носят отговорност за своите персонални действия.
Например и през днешния ден в държавната администрация и институциите има доста честни хора, само че има и такива, които не следват законите, а волята на този, който ги е назначил, издигайки личността му в фетиш в тяхното лично схващане. Тези хора не изпитват скрупули на съвестта, нито се тормозят, че не работят в публичен интерес. Те са души с притъпено възприятие за отговорност, тъй като за тях – отговорността се носи от тези, които вземат решенията. Те са просто едни пешки и го знаят.
Каква ще е ориста на Движение за права и свободи, нейните ръководители и бизнес крила – занапред ще разберем, като този развой ще става все по-ясен и все по-публиченТова е повода правосъдната система да наподобява тотално овладяна. Това е линията, която следват доста от институциите, даже по-дребните служители. Това култопоклоничество към силата е най-голямата проказа за българското общество. И най-голямата борба, която актуалните българи би трябвало да поведем. Защото протичащото се през днешния ден в България е проекция на наследените и вкоренени рефлекси, които се озъбват в огледалото на нашето настояще, пренесени като с машина на времето от предишното.
Продължи да четеш